Публикации

Показват се публикации от септември, 2025

Според този австралийски вестник от 9 май 1903 г. , Гоце Делчев е българин.

Изображение
 

Село Борисово и Струмишкия вилает през 1641 г.

Изображение
 

В Струмишко има село с името Борисово. Две сръбски грамоти за него от 1377 и 1378 г.

Изображение
 

В Монтанско има село с името Охрид. Сведения за него от XVI в.

Изображение
 

Даниеле Фарлати (1690 - 1773) , италиански историк и монах йезуит от XVIII в. заявява, че цар Самуил е цар на България. Книга от 1765 г.

Изображение
 

Американския вестник "New York Times" от 11 май 1903 г. пояснява, че Гоце Делчев е македонски вожд и български революционер.

Изображение
 

Разпитите на Никола Вапцаров. Документите са от 1941 г.

Изображение
 

Сръбския пътепис на Йеротей Рачанин от 1704 г. Велес е български град.

Изображение
 

Вестник "Дебър" от 6 август 1905 г.

Изображение
 

Вестник "Дебър" от 13 август 1905 г.

Изображение
 

"Турци и гърци срещу българите в Македония". 1904 г.

Изображение
 

Книга на печатница "Македония" , с автор и преводач Кузман Шапкарев от Охрид. 1870 г.

Изображение
 

"Адът с нашите сънародници в Македония". Вестник "Варненски дневник" от 11 октомври 1914 г.

Изображение
 

Покана от ЦМРК. 1893 г.

Изображение
 

Везана кърпа на МПО (САЩ), с надпис "Македония е люлка на Българското възраждане". 1939 г.

Изображение
 

Знамето на Шести охридски батальон в състава на Македоно-Одринското опълчение към българската армия. Бойците от него са македонски българи, емигранти в САЩ.

Изображение
 

За българите в Америка от Александър Тодоров, родом от Лерин.

Изображение
 

Солунската българска мъжка гимназия.

Изображение
 

Димитър Благоев се е самоопределил като българин. Книга от 1945 г.

Изображение
 

Самуил е цар на българите. Сръбска книга от 1871 г.

Изображение
 

Стефан Веркович - "Описание битът на македонските българе". 1870 г.

Изображение
 

"Кратка българска история" на Драган Цанков. Самуил е български цар. 1870 г.

Изображение
 

Едно село с любопитно име. Село Безгащево (Малешевско).

Изображение
 Населението на село Безгащево е било българомохамеданско. То е разрушено през 1913 г. и понастоящем не съществува. Най-ранния османски регистър, споменаващ името му като "Безгащ" е от 1527 г. (TD 141, folio 22) и според документа в първата половина на XVI в. жителите му са християни. Безгащево е спадало към казата Устурумджа (Струмица).